Лятото умира...
Докосвам твоя гроб
с буйни диви цветя...
Слънцето изрича последните си думи,
написани със златисти листа.
Лятото си отива...
Неговата усмивка свети,
като неугасваща звезда.
С теб споделих лятото,
но хиляди игли забиха се в сърцето ми...
Аз не успях, трудно го преживях...

Само едно лято аз мечтаех,
само едно лято аз обичах,
само едно лято се надявах
ние да бъдем заедно.
Само едно лято себе си отдадох,
само да ни има нас.
Твоите думи не мога да догоня -
светлината ги разперила
по отъпканата земя....
Твоите думи не мога нито
с болката си, нито с любовта си,
нито с душата си да имам....

Вятърът си играе
както през последните наши дни.
Този летен стих ми носи дъжд,
но знам под сивото небе
си се крил и слънчевите лъчи
сгряват моите очи -
тях ти докосна и приюти...

Само едно дълго лято
с теб преживях...
Само едно дълго лято
на теб се насладих...
Само едно дълго лято с теб,
запазих в сърцето си като икона,
на която понякога тихичко се моля.