Една синя светлина
обхожда сцената с невидима лекота,
червени топки по арената се спускат,
жълти багри по нея се разхождат…
Този цирков спектакъл, обвит с магия,
тази арена - прегърни я.
Завесата се спуска, отвън чувам
твоя златен саксофон
и виковете на едно дете.
Ах, неповторимо е сега - с твоята осанка,
бяло лице, червен нос, уголемени очи,
напудрени вежди, червени устни,
даряващи усмивка на всеки човек.
Даваш му свобода, даваш му красота,
изграждаш невидим златен мост
между детските светове -
свят, в който родители, деца и старци
прекрачват цирковото въже.....
Ти, мой приятелю клоун,
познанството ни от много години е, знам.
Свириш всеки път песен за мен.
А когато я чуя отново аз там,
арената е пълна с детски смях,
Ти, мой приятелю клоун,
фантазиите развяваш с ръка,
както маг омагьосва и прави чудеса.
Принцеса се чувствам в твоите очи -
корона от смарагди и злато
ти с твоя нежен поглед ми дари.
Розата червена в небето блести,
бодлите и остават скрити, нали...
Диана Ахмакова