Помагам дори и да нямам,
а когато се раздавам,
сама съм и се стаявам.
Дарявам дори и да не мога,
всяка заделена жълтица ще преборя,
сама съм, на  Бога  се моля.
Продавам всичките вещи,
изкарвам за няколко свещи,
изстрадвам болката тиха,
самотата и духът се отдалечиха.
Извиквам поредната мъка,
написвам с трепереща ръка,
греша, поправям, докато продължа.
Самотна по пътя лакатушещ,
далеч пред  камъните, грамади
притихнала между кинжали..
Догонвам залеза сив
чула вятъра  писклив.

Диана Ахмакова