Като искрица в небето,
пламнала да гоня слънцето,
ще те преоткрия наново.
Като отнесена нощ,
забулила своята мощ,
ще се видим отново.
Като облачен мрак,
над притихналата луна,
ще се видим скоро.
Като цвете недостигнало,
разтворило крехките  листа,
ще се догоним късно.
Като наслада изпитана,
ще я преживеем чудно,
ще се надявам, трудно.
Като залез който умира,
вдъхновени от лъчите,
ще си затворя очите.
Като болка която не спира,
изгрева с любовта се надига,
ще я преодолеем някога.
Като раздяла където я няма,
като детска мечта голяма,
ще се слеем с цветовете,
ще догоним бреговете.

Диана Ахмакова