Сърцето тупти в червено,
бузите ти в  алено,
очите самовъглабени,
душите ни ранени.
Спри болката в мен,
отдръпни паравана сложен,
събори тухлите залепени,
разбий световете разделени.
Спри ударите на сърцето,
погали нежно лицето.
Дори,  да не знаем, кои сме?!..
Дори, да не се преоткрием,
дори,  да искаме да оцелеем,
чуй ударите на сърцето.
Спри темпото  забързано,
носещи се в забрава,
чуй писъка, тогава...

Диана Ахмакова