Онази лудата
събираща от боклука.
Тичащ към бесовете
на вратата ми почука.
Инвалид без помощ
пред плочките се спуска,
побелялата и коса
към мен препуска.
Артистът и  унизеният,
идеалистът пък  възвишеният.
Пияницата в безизходица
лъжливата пророчица,
мълчаливата точица.
Фалшивите надежди
крадливите одежди
присвитите вежди.
Продаваща се, без пари
раздаваща се, как боли.
Сенките зад скритите тухли
разпадаща стена влажна
 разрушена нация етажна.
Онази с двойнствен проблем
психика и реалност в обем
онзи с розата обременен,
пеещ своят рефрен.
Тананикащ за добри дни,
който сам ще сглоби.

Диана Ахмакова