Необятна вселена
блъскаме се в астероиди
прескачаме пирамиди.
Любовта продължава
разперена деликатна
 мъничко кокетна.
Необятна е светлината
изгаряща ми душата
разпръскваща тишината.
Обичам те!
Веднъж,  ще ти го кажа.
С радост, ще ти разкажа,
за онези невидими пера,
и за прашинките искра.

Диана Ахмакова