Парите изместиха кредитните карти
хартиите се превърнаха в палати,
а златото се покри в трезори,
където икономиката с нас се бори.
Пластмасата изплува в храната
същата замърси коритата,
няма я чистотата в реката.
Биологията се забърза бясно,
човекът и технологиите на тясно,
религията се надпреварва съкрушена,
коя ли мила душа, ще е изкушена?!
Пчелите генетично се преродиха,
както пшеницата с химия възродиха,
щъркелите ровят, за да оцелеят
но хората вече, не могат да милеят.
Глави отрязани, касапи заострени,
деца изоставени, болести далечни,
лица обезличени, сърца сърдечни.
Души попарени с гореща вода,
съдби потънали в дъното на пъкала.
Работа, прехрана без топлота,
трудът градеж на самота.
Очи не живораждащи,
ръце дори не помагащи,
крака изоставащи.
Искаме ли, да бъдем ничия светлина
или изостанала люлка на сред пътя!
Можем ли, да желаем лошото на света
или ще се покрием с наметалото доброта?!

Диана Ахмакова